14 години ГЕРБ, 14 години преписване на "Под игото"
Вчера г-жа получи подарък: ръчно преписан романа " Под игото ". С преписването са се занимавали над 100 седмокласници от столичното 5ОУ, носещо името на Иван Вазов.
Веднага се сетих за Барт Симпсън и сцените, в които той преписва десетки пъти едно и също изречение на дъската в класната стая. Макар " делото " на учениците да беше показано като " родолюбиво ", в стандартите ни за обучение преписването на нещо по-скоро е акт на наказване и/или неведение и в никакъв случай не е било деяние, изразяващо възприятията към родната ни страна. Така че в генезиса на самото решение да се препише романа " Под игото " има доста повече Симпсън и доста по-малко книжовен национализъм.
Истински ме натъжи степента на проваляне на българското обучение, което този дубликат илюстрира. Тези деца са седми клас, хормоните им стартират да бушуват, някои от тях ще аплайват. И доста от тях ще създадат първите си значими стъпки по неутъпканата пътека на бъдещето си. Те би трябвало да мечтаят, да мечтаят по какъв начин стават по-добри от Сергей Брин, Джеф Безов и Мъск по едно и също време, по какъв начин стават феноменални инженери, или пък изключителни лекари, или по какъв начин ги одобряват в Класическата и след някоя и друга година четат на латински, и даже по какъв начин самите те стават писатели, и всички ние жадно ги четем. Защото - когато си седми клас - фантазиите и хормоните са всичко, което можеш да сложиш на масата. И точно вярата в фантазията ти е това, което те отличава от всички други, тя има силата да накара момчето или момичето, в което си влюбен и умираш от позор, да те целуне първо и ти да умреш от благополучие. Защото, това е силата на фантазиите в седми клас.
Те преписват.
Днес стана на 14 години. И това ръчно преписване на " Под игото " е най-ярката метафора, която животът можеше да ни сервира, с цел да представим мащаба на провалянето от това политическо наличие. Говоренето на " ГЕРБ ", тяхното политическо държание, в случай че щете и преекспонирането на народнящината, доведоха до това 100 деца да преписват безспорно най-значимия български разказ.
Защото точно тези седмокласници са " поколението ГЕРБ ". Наместо да бъдат предизвикани и подтиквани от учебното заведение си в това да вършат лични прочити на Вазов, те се занимават с машинален дубликат и на всичкото от горната страна този машинален дубликат е показан като " родолюбиво дело ". При по този начин сложени ценностни понятия от българското учебно заведение, идната стъпка, идващото равнище на национализъм при тези към този момент пораснали деца ще е да си татуират Ботев или Левски. И тази показност, тази реплика на обич към родината ще бъде листото, с което те ще пробват да прикриват незнанието си и неспособността си да се осъществят в един комплициран свят.
По автомагистралите на Борисов няма да тръгнат полезности. По тях няма да се движи любознание, няма да вървят фантазии. По тръбите няма да потече знание. И автомагистралите, и тръбите вървят през една духовна пустота, през една интелектуална мизерия, те пресичат един изопачен национализъм и безусловно разряват ценностната ни система като нация. От нация с фантазии се превърнахме в нация, която преписва популярен, само че остарял разказ. По-празно от това, няма накъде.
Веднага се сетих за Барт Симпсън и сцените, в които той преписва десетки пъти едно и също изречение на дъската в класната стая. Макар " делото " на учениците да беше показано като " родолюбиво ", в стандартите ни за обучение преписването на нещо по-скоро е акт на наказване и/или неведение и в никакъв случай не е било деяние, изразяващо възприятията към родната ни страна. Така че в генезиса на самото решение да се препише романа " Под игото " има доста повече Симпсън и доста по-малко книжовен национализъм.
Истински ме натъжи степента на проваляне на българското обучение, което този дубликат илюстрира. Тези деца са седми клас, хормоните им стартират да бушуват, някои от тях ще аплайват. И доста от тях ще създадат първите си значими стъпки по неутъпканата пътека на бъдещето си. Те би трябвало да мечтаят, да мечтаят по какъв начин стават по-добри от Сергей Брин, Джеф Безов и Мъск по едно и също време, по какъв начин стават феноменални инженери, или пък изключителни лекари, или по какъв начин ги одобряват в Класическата и след някоя и друга година четат на латински, и даже по какъв начин самите те стават писатели, и всички ние жадно ги четем. Защото - когато си седми клас - фантазиите и хормоните са всичко, което можеш да сложиш на масата. И точно вярата в фантазията ти е това, което те отличава от всички други, тя има силата да накара момчето или момичето, в което си влюбен и умираш от позор, да те целуне първо и ти да умреш от благополучие. Защото, това е силата на фантазиите в седми клас.
Те преписват.
Днес стана на 14 години. И това ръчно преписване на " Под игото " е най-ярката метафора, която животът можеше да ни сервира, с цел да представим мащаба на провалянето от това политическо наличие. Говоренето на " ГЕРБ ", тяхното политическо държание, в случай че щете и преекспонирането на народнящината, доведоха до това 100 деца да преписват безспорно най-значимия български разказ.
Защото точно тези седмокласници са " поколението ГЕРБ ". Наместо да бъдат предизвикани и подтиквани от учебното заведение си в това да вършат лични прочити на Вазов, те се занимават с машинален дубликат и на всичкото от горната страна този машинален дубликат е показан като " родолюбиво дело ". При по този начин сложени ценностни понятия от българското учебно заведение, идната стъпка, идващото равнище на национализъм при тези към този момент пораснали деца ще е да си татуират Ботев или Левски. И тази показност, тази реплика на обич към родината ще бъде листото, с което те ще пробват да прикриват незнанието си и неспособността си да се осъществят в един комплициран свят.
По автомагистралите на Борисов няма да тръгнат полезности. По тях няма да се движи любознание, няма да вървят фантазии. По тръбите няма да потече знание. И автомагистралите, и тръбите вървят през една духовна пустота, през една интелектуална мизерия, те пресичат един изопачен национализъм и безусловно разряват ценностната ни система като нация. От нация с фантазии се превърнахме в нация, която преписва популярен, само че остарял разказ. По-празно от това, няма накъде.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ